laramaylin (Нина Чилиянска)
1436 2577
25.08.2016 г., 17:49 ч.

xxx 

  Поезия » Друга
397 0 1

Една луна, завързана с конец

във ъгъла на празната ми стая,

се люшка уморено - жълт венец,

със който тишината си играе.

 

Една сълза, родена от тъга,

попива бързо в сухите ми длани.

Опасна като волтова дъга

не може с мен до края да остане.

 

И обич със неясен силует -

неразрешима, светеща дилема -

танцува със изящен пирует,

но аз не съм готова да я взема.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??