25 ago 2018, 22:09

xxx 

  Poesía
287 0 3

 

Погребете тъгата в бездънните ями
на студени мълчания, ялови страсти.
Нека споменът само самотен остане
като фар да премигва над нечие щастие.

 

А нощта , щом обеси лицето си черно
в недоспали прозорци на къщи смълчани,
поканете си първия срещнат неверник, 
та дано излекувате будните рани.

 

Че се хлопна безмилостно вече резето
след поредната бурна сърдечна разруха. 
И каквото е дадено алчно е взето.
Ветровете-скиталци отчаяно духат.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??