25 авг. 2018 г., 22:09

xxx 

  Поэзия
286 0 3

 

Погребете тъгата в бездънните ями
на студени мълчания, ялови страсти.
Нека споменът само самотен остане
като фар да премигва над нечие щастие.

 

А нощта , щом обеси лицето си черно
в недоспали прозорци на къщи смълчани,
поканете си първия срещнат неверник, 
та дано излекувате будните рани.

 

Че се хлопна безмилостно вече резето
след поредната бурна сърдечна разруха. 
И каквото е дадено алчно е взето.
Ветровете-скиталци отчаяно духат.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??