xxx65
На Емо
Преди посрещах лятото с копнежи
и исках да съм стряскащо красива,
да съм желана дяволски, понеже
усмивката ти беше още жива.
В очите ти да се оглеждам вечер,
а те да ми говорят:"Тебе искам!"
Сега, обаче, трудно е, че вече
единствено в съня ми идваш близко.
Сега е празно лятото. Напича.
Безжалостната мъка е пожара,
във който се заричам да съм ничия –
влак без посока на самотна гара.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados
