На Емо
Преди посрещах лятото с копнежи
и исках да съм стряскащо красива,
да съм желана дяволски, понеже
усмивката ти беше още жива.
В очите ти да се оглеждам вечер,
а те да ми говорят:"Тебе искам!"
Сега, обаче, трудно е, че вече
единствено в съня ми идваш близко.
Сега е празно лятото. Напича.
Безжалостната мъка е пожара,
във който се заричам да съм ничия –
влак без посока на самотна гара.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
