17 сент. 2017 г., 11:08

xxx65

1.2K 5 10

                                       На Емо 

 

Преди посрещах лятото с копнежи

и исках да съм стряскащо красива,

да съм желана дяволски, понеже

усмивката ти беше още жива.

 

В очите ти да се оглеждам вечер,

а те да ми говорят:"Тебе искам!"

Сега, обаче, трудно е, че вече

единствено в съня ми идваш близко.

 

Сега е празно лятото. Напича.

Безжалостната мъка е пожара,

във който се заричам да съм ничия –

влак без посока на самотна гара.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...