16 jun 2018, 18:15

xxx74

  Poesía
515 0 0

                                        На Емо

Притихнала под тонове тъга

кръвта ми неусетно се сгъстява.

Не вярвам, че далече си сега....

За мене хоризонтът  се смалява.

 

И нереален болният ми ден

се свива като кученце на прага.

Ти само нощем можеш да си с мен,

щом лунен лъч под клепките избяга.

 

Усещам те със всички сетива.

Трепти за тебе сетната ми мисъл.

Склониш ли на гърдите ми глава,

отново ще намеря цел и смисъл.

 

Отново ще потъна в див разкош

в прегръдката ти нежно-обичлива.

Ти само идвай, идвай всяка нощ

да ми прошепнеш:"Моя си! И жива!"

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...