xxx74

                                        На Емо

Притихнала под тонове тъга

кръвта ми неусетно се сгъстява.

Не вярвам, че далече си сега....

За мене хоризонтът  се смалява.

И нереален болният ми ден

се свива като кученце на прага.

Ти само нощем можеш да си с мен,

щом лунен лъч под клепките избяга.

Усещам те със всички сетива.

Трепти за тебе сетната ми мисъл.

Склониш ли на гърдите ми глава,

отново ще намеря цел и смисъл.

Отново ще потъна в див разкош

в прегръдката ти нежно-обичлива.

Ти само идвай, идвай всяка нощ

да ми прошепнеш:"Моя си! И жива!"