21 feb 2024, 23:51  

Яба - даба - дуу

915 3 17

/семейство Флинстоун/

 

 

„Яба – даба – дууу!“ е вик,

който всеки ще познае,

щом е мярнал и за миг

Флинстоун, пещерняк случаен.

 

Там, във каменния град -

Бедрок, беше ни забавно,

с анимация и смях

той омайваше ни славно.

 

С Уилма – вярната жена,

с Пебълс – щерката им умна

случваха се на шега

забавления безумни.

 

Веселяк един, добряк,

динозавърът пък Дино,

бе приятелят "двукрак"

на семейството любимо.

 

„Яба - даба - дуу!“ и днес

е посланието чудно

без писмо и без адрес

към щураците най-шумни.

 

21. 02. 2024 г.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря на всички гласували за това детско стихче! Поздравления на всички с призови места, но честно казано, аз така и не разбрах принципа за класирането. Нищо лично за третия се класирал стих, но при условие, че моят има повече четения и гласувания, защо е четвърти?
    Знам, че това не е важно, но ми се иска веднъж за винаги да ми се изясни пустата формула.
  • Благодаря ви, Аничка и Сенилга!
  • Успех!
  • Чудно е, Танче! Успех!
  • Ники, благодаря ти, талантливо момче!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...