21 февр. 2024 г., 23:51  

Яба - даба - дуу

917 3 17

/семейство Флинстоун/

 

 

„Яба – даба – дууу!“ е вик,

който всеки ще познае,

щом е мярнал и за миг

Флинстоун, пещерняк случаен.

 

Там, във каменния град -

Бедрок, беше ни забавно,

с анимация и смях

той омайваше ни славно.

 

С Уилма – вярната жена,

с Пебълс – щерката им умна

случваха се на шега

забавления безумни.

 

Веселяк един, добряк,

динозавърът пък Дино,

бе приятелят "двукрак"

на семейството любимо.

 

„Яба - даба - дуу!“ и днес

е посланието чудно

без писмо и без адрес

към щураците най-шумни.

 

21. 02. 2024 г.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Мезева Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

4 место

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря на всички гласували за това детско стихче! Поздравления на всички с призови места, но честно казано, аз така и не разбрах принципа за класирането. Нищо лично за третия се класирал стих, но при условие, че моят има повече четения и гласувания, защо е четвърти?
    Знам, че това не е важно, но ми се иска веднъж за винаги да ми се изясни пустата формула.
  • Благодаря ви, Аничка и Сенилга!
  • Успех!
  • Чудно е, Танче! Успех!
  • Ники, благодаря ти, талантливо момче!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...