Ябълчице моя
На дъщеря ми
Ябълчице моя, със зелени очи,
най-хубавата песен изпя ли?
Луната нощем те целува с лъчи,
а денем – слънце те гали.
Листата ти нежно блестят
и бели цветчета на младост ухаят.
Какво от това,че край тебе тръни растат
и треви лепкави лазят.
Вятър ще сплете плитки в косите ти,
дъждовните перли ще засветят в корона.
Твоето място е там, на високото
и нова песен ще пеят твоите клони.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Вяра Николова Todos los derechos reservados
