Nov 15, 2017, 8:49 AM

Ябълчице моя

  Poetry
783 0 1

На дъщеря ми

 

Ябълчице моя, със зелени очи,

най-хубавата песен изпя ли?

Луната нощем те целува с лъчи,

а денем – слънце те гали.

Листата ти нежно блестят

и бели цветчета на младост ухаят.

Какво от това,че край тебе тръни растат

и треви лепкави лазят.

Вятър ще сплете плитки в косите ти,

дъждовните перли ще засветят в корона.

Твоето място е там, на високото

и нова песен ще пеят твоите клони.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вяра Николова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...