На дъщеря ми
Ябълчице моя, със зелени очи,
най-хубавата песен изпя ли?
Луната нощем те целува с лъчи,
а денем – слънце те гали.
Листата ти нежно блестят
и бели цветчета на младост ухаят.
Какво от това,че край тебе тръни растат
и треви лепкави лазят.
Вятър ще сплете плитки в косите ти,
дъждовните перли ще засветят в корона.
Твоето място е там, на високото
и нова песен ще пеят твоите клони.
© Вяра Николова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
