15 oct 2011, 14:04

Ябълки за вечеря

  Poesía » Otra
1.3K 0 14



вечерята е на масата

 

пощальонът е студенокръвен

писмата му играят на мълчанка

и както други ближат рани

(докато отварят нови)

така те ближат марките си

плюят думи

 

на бялата покривка в кухнята

има четири червени ябълки

излъскани до блясък

Елза

най-красивото пластмасово момиче

ще изяде най-сочната

ще се нахрани

 

вечерята навярно е изстинала

 

на кухненската маса до прозореца

има две зелени ябълки

(вероятно кисели)

разрязани старателно наполовина

за четиримата приятели на Тимъти

най-тихото стоманено момче

пороен дъжд под миглите на клоуна

 

вечерята отдавна е преполовена

 

Тимъти и Елза разговарят

за времето

за чичо Чарли

за стария часовник в кметството

за спада в производството

за разни ябълкови изкушения

за други

сериозни междуполови проблеми

 

вечерята вероятно е приключила

защото

така и не успяха да станат приятели

да бъдат близки

бяха приближени достатъчно дълго

а не се опознаха наистина

(колко жалко наистина)

 

писмата още си играят

а пощальонът пак мълчи

четири червени ябълки копнеят

за компанията на две зелени

 

обаче Тимъти заряза Елза

и оттогава

тя мрази ябълки

намрази всичко

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пепър Формаджи Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....