21 abr 2005, 22:15

Яд, Гняв, Бяс 

  Poesía
1105 1 2
Ядът е нещото, което бавно гроба ни копае, Да обърне всичко в нас, страстно той желае. Гневът ни движи я напред, я назад, Никога не ни се пречка, просто ни затрива. Явява се от нищо и ни праща в нечий ад. Вързани сме като роби - крачим във мъглата сива. Болест нечовешка по хората безсрамно ходи, Я на сън, я наяве затрива нас, а с нас и богове Съдбовна болест в човека злобата ще възроди.

© Димитър Попов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Понякога вършим "зло" в името на доброто. Не смятам обаче, че чрез злото може да се постигне добро
  • Хаха, много яко е измислено. Вредни емоции са това, макар че и те могат да бъдат употребени за добро.
Propuestas
: ??:??