Ядът е нещото, което бавно гроба ни копае, Да обърне всичко в нас, страстно той желае. Гневът ни движи я напред, я назад, Никога не ни се пречка, просто ни затрива. Явява се от нищо и ни праща в нечий ад. Вързани сме като роби - крачим във мъглата сива. Болест нечовешка по хората безсрамно ходи, Я на сън, я наяве затрива нас, а с нас и богове Съдбовна болест в човека злобата ще възроди.