Apr 21, 2005, 10:15 PM

Яд, Гняв, Бяс 

  Poetry
1103 1 2
Ядът е нещото, което бавно гроба ни копае, Да обърне всичко в нас, страстно той желае. Гневът ни движи я напред, я назад, Никога не ни се пречка, просто ни затрива. Явява се от нищо и ни праща в нечий ад. Вързани сме като роби - крачим във мъглата сива. Болест нечовешка по хората безсрамно ходи, Я на сън, я наяве затрива нас, а с нас и богове Съдбовна болест в човека злобата ще възроди.

© Димитър Попов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Понякога вършим "зло" в името на доброто. Не смятам обаче, че чрез злото може да се постигне добро
  • Хаха, много яко е измислено. Вредни емоции са това, макар че и те могат да бъдат употребени за добро.
Random works
: ??:??