Яд, Гняв, Бяс
Ядът е нещото, което бавно гроба ни копае,
Да обърне всичко в нас, страстно той желае.
Гневът ни движи я напред, я назад,
Никога не ни се пречка, просто ни затрива.
Явява се от нищо и ни праща в нечий ад.
Вързани сме като роби - крачим във мъглата сива.
Болест нечовешка по хората безсрамно ходи,
Я на сън, я наяве затрива нас, а с нас и богове
Съдбовна болест в човека злобата ще възроди.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Попов Всички права запазени
