Ръждиво-остри отвесни скали
над изумрудено чисто море.
По тях път чертан от стъпки върви.
Накъде? Накъде?
Крещи вятъра на морската шир-
кавгаджия съпруг с нелюбима вече жена.
Водата отдавна е свикнала –
ще побеснее, беснее-подир,
ще се кротне под синята и вълна.
В забравено крехко по детски сърце
на бял камък деня се оглежда.
Притихва миг-два, плясва с ръце, ...