23 sept 2017, 22:07

Яна 

  Poesía » Verso libre, Otra
536 1 2

 

Поанти от блещукащи светулки
стих по стих вградих
в душата светла на момиче!
Взех го от планетата на любовта
да пали по земята пламъка свещен 
на човеците в студените сърца!

 

Дните земни на духа си 
гребнах в шепа слънчев пясък
и потънах под клепките
в блясъка на две мъниста
скрити в изумрудени мундири!

 

Всичките сирени морски 
с музите прокудени от злобата човешка
свиках да се спрат във пръстите на нежните ръце
и звездната си песен да запеят в едно с моминското сърце!

 

22. 09. 2017 г.

© Todor Nikolov Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Вълшебница е тя, и подобно на библейски влъхва на домът и дар ще принеса!
  • Ах, тази Яна!
Propuestas
: ??:??