Яна
Поанти от блещукащи светулки
стих по стих вградих
в душата светла на момиче!
Взех го от планетата на любовта
да пали по земята пламъка свещен
на човеците в студените сърца!
Дните земни на духа си
гребнах в шепа слънчев пясък
и потънах под клепките
в блясъка на две мъниста
скрити в изумрудени мундири!
Всичките сирени морски
с музите прокудени от злобата човешка
свиках да се спрат във пръстите на нежните ръце
и звездната си песен да запеят в едно с моминското сърце!
22. 09. 2017 г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Todor Nikolov Все права защищены
