Ти днес си искрено блаженство ,
а утре вече ще те няма-
блестящо бяло съвършенство
сред мрачна градска панорама.
По детски пърхаш неуморно,
ти- ручей бистър от кристали.
И обич даваш безусловна,
с очите звездно заиграли.
Трептят сребристи балерини,
с въздишка литват в пируети,
среднощна пълна месечина
огрява бледи силуети.
Прозорци светят пъстроцветни,
щастлива глъчка зад стените,
богатства скриващи, несметни-
домът уютен на мечтите.
Сияйно ледено вълшебство,
приело образа на дама.
Ти беше бяло съвършенство,
но спомен скъп ще си останеш...
© Мария Митева Todos los derechos reservados