15.01.2025 г., 6:35

Януари

387 1 0

Ти днес си искрено блаженство ,
а утре вече ще те няма-
блестящо бяло съвършенство
сред мрачна градска панорама.

 

По детски пърхаш неуморно,
ти- ручей бистър от кристали.
И обич даваш безусловна,
с очите звездно заиграли.

 

Трептят сребристи балерини,
с въздишка литват в пируети,
среднощна пълна месечина
огрява бледи силуети.

 

Прозорци светят пъстроцветни,
щастлива глъчка зад стените,
богатства скриващи, несметни-
домът уютен на мечтите.

 

Сияйно ледено вълшебство,
приело образа на дама.
Ти беше бяло съвършенство,
но спомен скъп ще си останеш...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Митева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...