Моля те, Господи, спри да си лош.
Да се усмихнеш, те моля.
Нека през зимата сняг да вали,
както е твоята воля.
Нека с любов да струи пролетта.
Да бухне тревата на двора,
скрила във себе си смелостта
от упор да тръгва нагоре.
И да е лятото мисъл и песен,
цветен и нарисуван простор.
Пясъкът, сянката, спомен чудесен
с лепкави нощи, небе-воайор.
Не ни изпращай бури тогава
и след морето, което блести,
златната есен във стихове слагам.
Боже, след нея пак сняг да вали.
Не ни наказвай през зимата с жега
или през лятото с празно ведро
и аз ще съм с теб, и със твоята воля
на зло да отвръщам с добро.
© Бисер Бойчев Todos los derechos reservados
Няма никакъв ред в годишните времена и се чустваме объркани
Трябва да има ред, това е...