12 abr 2006, 8:24

Яркия нов ден

  Poesía
1.2K 0 3

Яркия нов ден


Слънцето изгря в прозореца ми
и аз не виждам нищо,само него.
Сякаш празен се лута погледа ми
през светлината,която се влива в мене.

Прекалено е красиво,сякаш нереално,
но няма утре - само днес.
Слънцето в прозореца - моето огледало,
в което виждам образи и смях

надничащи зад моето рамо.
И без да мисля за изгарящия страх,
че краят може да е във самото му начало,
пропуснах яркия нов ден и спрях...

...пред прозореца,пред блестящото ми огледало,
където завладяващ поглед взираше се в мен...
И аз вървях към него,към самото му начало
-на мигът облян от свтлината на започващия ден.

                   10.03.06г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Рени Радева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...