12 abr 2006, 8:24

Яркия нов ден

  Poesía
1.2K 0 3

Яркия нов ден


Слънцето изгря в прозореца ми
и аз не виждам нищо,само него.
Сякаш празен се лута погледа ми
през светлината,която се влива в мене.

Прекалено е красиво,сякаш нереално,
но няма утре - само днес.
Слънцето в прозореца - моето огледало,
в което виждам образи и смях

надничащи зад моето рамо.
И без да мисля за изгарящия страх,
че краят може да е във самото му начало,
пропуснах яркия нов ден и спрях...

...пред прозореца,пред блестящото ми огледало,
където завладяващ поглед взираше се в мен...
И аз вървях към него,към самото му начало
-на мигът облян от свтлината на започващия ден.

                   10.03.06г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Рени Радева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....