12 abr 2006, 8:24

Яркия нов ден

  Poesía
1.2K 0 3

Яркия нов ден


Слънцето изгря в прозореца ми
и аз не виждам нищо,само него.
Сякаш празен се лута погледа ми
през светлината,която се влива в мене.

Прекалено е красиво,сякаш нереално,
но няма утре - само днес.
Слънцето в прозореца - моето огледало,
в което виждам образи и смях

надничащи зад моето рамо.
И без да мисля за изгарящия страх,
че краят може да е във самото му начало,
пропуснах яркия нов ден и спрях...

...пред прозореца,пред блестящото ми огледало,
където завладяващ поглед взираше се в мен...
И аз вървях към него,към самото му начало
-на мигът облян от свтлината на започващия ден.

                   10.03.06г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Рени Радева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...