Apr 12, 2006, 8:24 AM

Яркия нов ден

  Poetry
1.2K 0 3

Яркия нов ден


Слънцето изгря в прозореца ми
и аз не виждам нищо,само него.
Сякаш празен се лута погледа ми
през светлината,която се влива в мене.

Прекалено е красиво,сякаш нереално,
но няма утре - само днес.
Слънцето в прозореца - моето огледало,
в което виждам образи и смях

надничащи зад моето рамо.
И без да мисля за изгарящия страх,
че краят може да е във самото му начало,
пропуснах яркия нов ден и спрях...

...пред прозореца,пред блестящото ми огледало,
където завладяващ поглед взираше се в мен...
И аз вървях към него,към самото му начало
-на мигът облян от свтлината на започващия ден.

                   10.03.06г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Рени Радева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...