Денят ми започна със стих закован от дъждовните щрихи, навънка бе еднакво и сиво подгонено от мислите игриви.
Пътувах за деня прекрасен нарисуван от писък безгласен потопен в една кряскаща тъма или маи човешка злоба бе това?
Нямам какво да ви кажа аз понеже яростта не се мери с думи и слова но предствяте ли си сега ако я изпусна, колко хора аз ще нараня?
Аз съм намерил начин засега просто превръщам в стих яростта и така здраво я впрягам без никои да засягам
Но... дори яростта си има хубави страни именно затова защото е изкована от ударите на морето, от вика на вятъра, от преходите на небето от мълниите във нечии прекрасни очи...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.