2 mar 2007, 21:59

Ярост 

  Poesía
756 0 4
Денят ми започна със стих
закован от дъждовните щрихи,
навънка бе еднакво и сиво
подгонено от мислите игриви.

Пътувах за деня прекрасен
нарисуван от писък безгласен
потопен в една кряскаща тъма
или маи човешка злоба бе това?

Нямам какво да ви кажа аз
понеже яростта не се мери с думи и слова
но предствяте ли си сега
ако я изпусна, колко хора аз ще нараня?

Аз съм намерил начин засега
просто превръщам в стих яростта
и така здраво я впрягам
без никои да засягам

Но...  дори яростта си има хубави страни
именно затова защото е изкована от ударите на морето,
от вика на вятъра, от преходите на небето
от мълниите във нечии прекрасни очи...

© Иван Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??