Ярост
Денят ми започна със стих
закован от дъждовните щрихи,
навънка бе еднакво и сиво
подгонено от мислите игриви.
Пътувах за деня прекрасен
нарисуван от писък безгласен
потопен в една кряскаща тъма
или маи човешка злоба бе това?
Нямам какво да ви кажа аз
понеже яростта не се мери с думи и слова
но предствяте ли си сега
ако я изпусна, колко хора аз ще нараня?
Аз съм намерил начин засега
просто превръщам в стих яростта
и така здраво я впрягам
без никои да засягам
Но... дори яростта си има хубави страни
именно затова защото е изкована от ударите на морето,
от вика на вятъра, от преходите на небето
от мълниите във нечии прекрасни очи...
закован от дъждовните щрихи,
навънка бе еднакво и сиво
подгонено от мислите игриви.
Пътувах за деня прекрасен
нарисуван от писък безгласен
потопен в една кряскаща тъма
или маи човешка злоба бе това?
Нямам какво да ви кажа аз
понеже яростта не се мери с думи и слова
но предствяте ли си сега
ако я изпусна, колко хора аз ще нараня?
Аз съм намерил начин засега
просто превръщам в стих яростта
и така здраво я впрягам
без никои да засягам
Но... дори яростта си има хубави страни
именно затова защото е изкована от ударите на морето,
от вика на вятъра, от преходите на небето
от мълниите във нечии прекрасни очи...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иван Иванов Все права защищены
