9 ago 2008, 13:47

Ярост, болка, мрак...

  Poesía
1.3K 0 1
Обзет от ярост, обгърнат в болка,
покрит в мрак е животът ми пак.
Светът умира, сърцето ми спира,
очите затварят се, щом духът си отива.
Слънцето, скрило се, плаче само,
а ти си човек, за когото всичко е било
болка, омраза, лъжа и скръб.
Ти си човекът в отчаяние и самота,
човекът, за който всичко е било тъга.
Отиде си добрият човек,
ред е на мрака да царува наред.
Добротата замря покрай теб,
ти вече не си онзи човек.
Ярост, болка, мрак живеят в душата ми пак.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виктория Каналева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...