9 ago 2008, 13:47

Ярост, болка, мрак...

  Poesía
1.3K 0 1
Обзет от ярост, обгърнат в болка,
покрит в мрак е животът ми пак.
Светът умира, сърцето ми спира,
очите затварят се, щом духът си отива.
Слънцето, скрило се, плаче само,
а ти си човек, за когото всичко е било
болка, омраза, лъжа и скръб.
Ти си човекът в отчаяние и самота,
човекът, за който всичко е било тъга.
Отиде си добрият човек,
ред е на мрака да царува наред.
Добротата замря покрай теб,
ти вече не си онзи човек.
Ярост, болка, мрак живеят в душата ми пак.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виктория Каналева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...