Ярост, болка, мрак...
Обзет от ярост, обгърнат в болка,
покрит в мрак е животът ми пак.
Светът умира, сърцето ми спира,
очите затварят се, щом духът си отива.
Слънцето, скрило се, плаче само,
а ти си човек, за когото всичко е било
болка, омраза, лъжа и скръб.
Ти си човекът в отчаяние и самота,
човекът, за който всичко е било тъга.
Отиде си добрият човек,
ред е на мрака да царува наред.
Добротата замря покрай теб,
ти вече не си онзи човек.
Ярост, болка, мрак живеят в душата ми пак.
покрит в мрак е животът ми пак.
Светът умира, сърцето ми спира,
очите затварят се, щом духът си отива.
Слънцето, скрило се, плаче само,
а ти си човек, за когото всичко е било
болка, омраза, лъжа и скръб.
Ти си човекът в отчаяние и самота,
човекът, за който всичко е било тъга.
Отиде си добрият човек,
ред е на мрака да царува наред.
Добротата замря покрай теб,
ти вече не си онзи човек.
Ярост, болка, мрак живеят в душата ми пак.
© Виктория Каналева All rights reserved.
