ЯСНО КАТО СЪН
Р.Чакърова
Сънят ми призори внезапно спря у теб.
Усетих топлината ти съвсем като наживо.
И някак от безплътност роди се нов куплет.
И някак пълнокръвно усетих, че се сливаме...
Видения ли пак изпращат от отвъдното?
Или рутинни липси в сетивности се свеждат?
А може би е рана от незарасло сбъдване,
порязано до кокал от острата надежда...
Прегърнах като истина, пулсираща и дишаща,
една съвсем възможна, мълчаща холограма.
По полъха на вятъра разбрах, че ме поиска...
По нищото в ръцете си - разбрал си, че ме няма.
Лондон 2016 '
© Rositsa Chakarova Todos los derechos reservados