Ясновидката

18 sept 2009, 11:38

Poesía » Otra

573 0 3

Я С Н О В И Д К А Т А

Цял живот кове кръста си от кръстове на други хора

и е невидимата страна на Луната.

Бог да прости любопитството, дето по петите ù ходи

и да благослови дните и на земята.

Нощем не спи, духове нахоква

и звездни ризи пере на вечерници.

Заличава следи от стъпки -

в къщата ù оставени от неверници.

Сутрин в зори двора премита -

знае, че ще се напълни

с тия, които идват, за да я питат.

А тя ще ги порази като мълния,

защото е първа приятелка на времената,

изповедница на разбулените им тайни.

Като видение пълзи в тишината

шепотът на гласовете незнайни...

В единия ъгъл блести икона и догаряща свещ се навежда.

А в другия - увенчана с корона, сияе една надежда,

изпълзяла от тъмното на безброй страдания.

Жената капчица радост гледа да не разплиска

от сбъднатото предсказание.

Какво повече да иска...

Диана Загора

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.