Ясновидката

18.09.2009 г., 11:38 ч.

Поезия » Друга

530 0 3

Я С Н О В И Д К А Т А

Цял живот кове кръста си от кръстове на други хора

и е невидимата страна на Луната.

Бог да прости любопитството, дето по петите ù ходи

и да благослови дните и на земята.

Нощем не спи, духове нахоква

и звездни ризи пере на вечерници.

Заличава следи от стъпки -

в къщата ù оставени от неверници.

Сутрин в зори двора премита -

знае, че ще се напълни

с тия, които идват, за да я питат.

А тя ще ги порази като мълния,

защото е първа приятелка на времената,

изповедница на разбулените им тайни.

Като видение пълзи в тишината

шепотът на гласовете незнайни...

В единия ъгъл блести икона и догаряща свещ се навежда.

А в другия - увенчана с корона, сияе една надежда,

изпълзяла от тъмното на безброй страдания.

Жената капчица радост гледа да не разплиска

от сбъднатото предсказание.

Какво повече да иска...

Диана Загора

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.