Ятата отлитат

24 nov 2014, 17:40

Poesía » Otra

510 0 6

Навлизаш постепенно в пущинака,

където - щеш не щеш - оставаш сам.

Там никой те не търси, нито чака

и няма за тъгата ти балсам.

Сърцето ти все повече подскача,

притиснато от хиляди неща.

И още по-лилав нахлува здрача

в безмълвните протести на кръвта.

Вървиш между дървета жълто-рижи,

безмислено, безцелно и без път.

И само болки, ядове и грижи

свистят в изнемощялата ти плът.

Започва да те впримчва самотата

във паяжина, душна тъпота

и само тя - единствено душата -

се взира още в птичите ята,

които постепенно се смаляват

и чезнат там - в загадъчния юг!

Един - единствен път се появява

човек на този свят! И няма друг!

Остава ти едно: Да изживееш

достойно и последния сезон.

А след това спокойно да се слееш

с пръстта и с тоя вечен небосклон.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.