24 нояб. 2014 г., 17:40

Ятата отлитат 

  Поэзия » Другая
466 0 6

Навлизаш постепенно в пущинака,

където - щеш не щеш - оставаш сам.

Там никой те не търси, нито чака

и няма за тъгата ти балсам.

 

Сърцето ти все повече подскача,

притиснато от хиляди неща.

И още по-лилав нахлува здрача

в безмълвните протести на кръвта.

 

Вървиш между дървета жълто-рижи,

безмислено, безцелно и без път.

И само болки, ядове и грижи

свистят в изнемощялата ти плът.

 

Започва да те впримчва самотата

във паяжина, душна тъпота

и само тя - единствено душата -

се взира още в птичите ята,

 

които постепенно се смаляват

и чезнат там - в загадъчния юг!

Един - единствен път се появява

човек на този свят! И няма друг!

 

Остава ти едно: Да изживееш

достойно и последния сезон.

А след това спокойно да се слееш

с пръстта и с тоя вечен небосклон.

© Чавдар Тепешанов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??