Ятата отлитат
Навлизаш постепенно в пущинака,
където - щеш не щеш - оставаш сам.
Там никой те не търси, нито чака
и няма за тъгата ти балсам.
Сърцето ти все повече подскача,
притиснато от хиляди неща.
И още по-лилав нахлува здрача
в безмълвните протести на кръвта.
Вървиш между дървета жълто-рижи,
безмислено, безцелно и без път.
И само болки, ядове и грижи
свистят в изнемощялата ти плът.
Започва да те впримчва самотата
във паяжина, душна тъпота
и само тя - единствено душата -
се взира още в птичите ята,
които постепенно се смаляват
и чезнат там - в загадъчния юг!
Един - единствен път се появява
човек на този свят! И няма друг!
Остава ти едно: Да изживееш
достойно и последния сезон.
А след това спокойно да се слееш
с пръстта и с тоя вечен небосклон.
© Чавдар Тепешанов All rights reserved.
