18 may 2017, 13:11

Ято 

  Poesía » De amor
3861 32 75

Изглежда толкова голямо

пространството на нашата раздяла,

че невъзможно е за двама

да споделим вината оцеляла.

Небето е оловно, тежко:

там чувствата безцелно скитат.

Една безкрайна въртележка

от ято спомени прелита.

Все идат, за да си отидат;

подобно птиците лирични...

Дори не мога да ги видя!

И аз на спомен заприличах.

Защо ли все крила дочувам?

Къде ще гнездят пак напролет?

 

Там, гдето птиците сънуват –

живеят спомените в полет.

© Стойчо Станев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??