Ranrozar (Стойчо Станев) Ranrozar (Стойчо Станев)
160 782
18 may 2017, 13:11

Ято

4.6K 33 77

Изглежда толкова голямо

пространството на нашата раздяла,

че невъзможно е за двама

да споделим вината оцеляла.

Небето е оловно, тежко:

там чувствата безцелно скитат.

Една безкрайна въртележка

от ято спомени прелита.

Все идат, за да си отидат;

подобно птиците лирични...

Дори не мога да ги видя!

И аз на спомен заприличах.

Защо ли все крила дочувам?

Къде ще гнездят пак напролет?

 

Там, гдето птиците сънуват –

живеят спомените в полет.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стойчо Станев Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0