Ято
Изглежда толкова голямо
пространството на нашата раздяла,
че невъзможно е за двама
да споделим вината оцеляла.
Небето е оловно, тежко:
там чувствата безцелно скитат.
Една безкрайна въртележка
от ято спомени прелита.
Все идат, за да си отидат;
подобно птиците лирични...
Дори не мога да ги видя!
И аз на спомен заприличах.
Защо ли все крила дочувам?
Къде ще гнездят пак напролет?
Там, гдето птиците сънуват –
живеят спомените в полет.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Стойчо Станев Все права защищены
