Ranrozar (Стойчо Станев) Ranrozar (Стойчо Станев)
160 782
18 мая 2017 г., 13:11

Ято

4.6K 33 77

Изглежда толкова голямо

пространството на нашата раздяла,

че невъзможно е за двама

да споделим вината оцеляла.

Небето е оловно, тежко:

там чувствата безцелно скитат.

Една безкрайна въртележка

от ято спомени прелита.

Все идат, за да си отидат;

подобно птиците лирични...

Дори не мога да ги видя!

И аз на спомен заприличах.

Защо ли все крила дочувам?

Къде ще гнездят пак напролет?

 

Там, гдето птиците сънуват –

живеят спомените в полет.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стойчо Станев Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поэзия 6.3K 4.9

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 10K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0