Югоизток
Мълчи тревата, остарява в слънцето.
Изсъсква кратко, като въздъх, под човешки крак.
Разбутват се кирпичите от дядовата къща
и в двора кляка тя като беззъб просяк.
Предадоха се под хербария на времето
среднощни птици, ниви и съдби...
И само от портретите, забодени в килера,
покойници надничат с невиждащи очи.
Животът пожълтява като вестник,
чиито дрипи махат без ръце.
Мухите сричат звънко текста му, ...