4 сент. 2012 г., 15:35

Югоизток

537 1 1

Югоизток

Мълчи тревата, остарява в слънцето.

Изсъсква кратко, като въздъх, под човешки крак.

Разбутват се кирпичите от дядовата къща

и в двора кляка тя като беззъб просяк.

 

Предадоха се под хербария на времето

среднощни птици, ниви и съдби...

И само от портретите, забодени в килера,

покойници надничат с невиждащи очи.

 

Животът пожълтява като вестник,

чиито дрипи махат без ръце.

Мухите сричат звънко текста му,

но няма да разнищят нито ред.

 

Пустеят щъркеловите гнезда и плачат,

от тях се ронят сламки самота.

Залязва пейката отпред – вдовица в траур,

а пътят се загубва под клепачите на здрача.

 

Но щом завесата от облаци издърпа

познатата добра луна,

присяда мама, несговорена от никого, да скъса

с котката във тъмното безименната тишина.

 

Нареждат двете, уж разноезични,

за този ден, за утре – боже, помози!

Треперят от ветреца и тръгват си на пръсти,

а портичката зее – да мине ангел и да ги благовести.

                                                                     Златина Вълева

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Златина Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Бездумна съм...
    Аплодисменти!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...