Южнякът задуха
Южнякът ни топъл подухва
и прави си леки шеги.
Въздушния вихър усуква
и прави си прашни дъги.
И фустите женски повдига -
заголва до бели крака.
До облаци бързо достига
и пипа небето с ръка.
Треви и цветя се покланят...
Целуват се с вятъра строг.
А капки дъждовни подканят
на пàрти със пролетен грог.
А в мене нахлува представа
за мокрия пролетен ден.
В душата ми радост настава -
южнякът ме гали и мен.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Никола Апостолов Todos los derechos reservados
