14 jun 2015, 12:23

Южнякът задуха 

  Poesía » Del paisaje
478 0 5

Южнякът ни топъл подухва

и прави си леки шеги.

Въздушния вихър усуква

и прави си прашни дъги.

 

И фустите женски повдига -

заголва до бели крака.

До облаци бързо достига

и пипа небето с ръка.

 

Треви и цветя се покланят...

Целуват се с вятъра строг.

А капки дъждовни подканят

на пàрти със пролетен грог.

 

А в мене нахлува представа

за мокрия пролетен ден.

В душата ми радост настава -

южнякът ме гали и мен.

 

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря, Приятели, за хубавите думи и за оценката!
    Трогнат съм от вниманието!Поздрави от мен и ви желая хубав слънчев ден!
  • Усмихнат и закачлив - като самия южняк...
    Браво, Ники!
  • Този палав южняк те е вдъхновил за прекрасна и свежа творба - Поздрави от мен.
  • "А в мене нахлува представа
    за мокрия пролетен ден."
    Поздрав, Никола, южнякът погали и мен!
  • Красиво, живо, жизнерадостно. Благодаря ти,Никола, докосна ме и ми повиши настроението.
    Поздрав и прекрасен ден!
Propuestas
: ??:??