Южнякът ни топъл подухва
и прави си леки шеги.
Въздушния вихър усуква
и прави си прашни дъги.
И фустите женски повдига -
заголва до бели крака.
До облаци бързо достига
и пипа небето с ръка.
Треви и цветя се покланят...
Целуват се с вятъра строг.
А капки дъждовни подканят
на пàрти със пролетен грог.
А в мене нахлува представа
за мокрия пролетен ден.
В душата ми радост настава -
южнякът ме гали и мен.
© Никола Апостолов All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
