Между вчера и утре е лято,
слънце – праскова с морски очи.
Всяко стръкче зелено е свято,
всеки птичи глас чудно звучи.
Няма как да се спреш да обичаш,
щом в косите ухаят липи,
щом по устните радост се стича,
а далече студеното спи.
Не разбирам делата на Бога,
но е рай по небесни къдели
да протегна ръце и да мога
да докосна звезди нацъфтели.
С песента си щурците по здрача
как възпяват земята ни, чу ли?
Днес е приказно. Днес е. И значи
между вчера и утре е юли.
© Деа Todos los derechos reservados