1 nov 2005, 20:52

Юлско пладне

  Poesía
1.6K 0 9
Юлско пладне

Слънчогледите се поклониха
и не ме изпуснаха от очи.
В шпалир ме посрещнаха
зелени царевични
и рижи ечемичени поля,
черна угар до кафяви бразди,
изпъстрени с билки ливади.
Горди коне препускаха
и течаха мъдри реки
покрай загадъчни хълмове.
В този ден Бог рисуваше
с всички бои от небесната
си палитра.
През юли,пътувайки към твоя град,
бях открадната от Добруджа.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Здравка Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...