Nov 1, 2005, 8:52 PM

Юлско пладне

  Poetry
1.6K 0 9
Юлско пладне

Слънчогледите се поклониха
и не ме изпуснаха от очи.
В шпалир ме посрещнаха
зелени царевични
и рижи ечемичени поля,
черна угар до кафяви бразди,
изпъстрени с билки ливади.
Горди коне препускаха
и течаха мъдри реки
покрай загадъчни хълмове.
В този ден Бог рисуваше
с всички бои от небесната
си палитра.
През юли,пътувайки към твоя град,
бях открадната от Добруджа.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Здравка Маринова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...