Юлско утро
Над смълчания хоризонт,
чух крясък на самотна чайка,
в изплуващия огнен диск,
смали се като запетайка.
Завидях и́ за момент,
че първа ще се поздрави с, зората,
в сиянието на юлско утро
обагрило с лазур водата.
Вълни сънливо се протягат
на ложето от морски пясък.
С танцуващи безброй искри
разбудени от дневния блясък.
Мъничка рибарска лодка
разрязва, сякаш че на две,
пурпурната Слънчева пътека,
като в калейдоскопа на дете.
Зефирът топъл, нежно гали,
крайбрежните скали от злато.
С дъх на сол и водорасли,
Прегръщам те.....
О мое лято!
Авт. Весо: 16.07.2021г.
© Веселин Христов Todos los derechos reservados
Морска пяна, мен...
и пенлива бира,
и една жена – по тен
до теб да се намира.