16.07.2021 г., 16:52

Юлско утро

1.4K 2 15

Юлско утро

 

Над смълчания хоризонт,

чух крясък на самотна чайка,

в изплуващия огнен диск,

смали се като запетайка.

 

Завидях и́ за  момент,

че първа ще се поздрави с, зората,

в сиянието на  юлско утро

обагрило с лазур водата.

 

Вълни сънливо се протягат

на ложето от морски пясък.

С танцуващи безброй искри

разбудени от дневния блясък.

 

Мъничка рибарска лодка

разрязва, сякаш че на две,

пурпурната Слънчева пътека,

като в калейдоскопа на дете. 

 

Зефирът топъл, нежно гали,

крайбрежните скали от злато.

С дъх на сол и водорасли,

Прегръщам те.....

О мое лято!

 

Авт. Весо: 16.07.2021г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселин Христов Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

25 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...