Времето е юлско и безкрайно,
слънцето възторжено шурти,
грее си животът – малка тайна
с чудни непознати широти.
Плува си душата в бяло лято,
сложила е шапка от мечта,
с толкова любов, навред насята,
Боже, сякаш съм любов, летя.
© Милена Френкева Todos los derechos reservados