Времето е юлско и безкрайно,
слънцето възторжено шурти,
грее си животът – малка тайна
с чудни непознати широти.
Плува си душата в бяло лято,
сложила е шапка от мечта,
с толкова любов, навред насята,
Боже, сякаш съм любов, летя.
© Милена Френкева All rights reserved.
Благодаря за сърдечното стихотворeние, Миночкаimperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
