3 nov 2013, 19:42

Юмрук 

  Poesía
745 0 9

Каква дружина бяхме само! -
четири пръсти свити в юмрук!
За палец ни служеше мама
и нямахме нужда от друг.

За празник и делник, за мъка,
за помен и сватба, за сбор.
По мамина светла заръка,
бяхме винаги онзи отбор:

дето плуга държеше без страх
и въртеше косите с финес.
На мотиките звънкия смях
още столично помня и днес...

Но животът е, казват, и псе,
и понякога хапе до кръв.
Мама мъката своя преде -
тънка нишка от пъпната връв...

На небето е брат ми сега
и горчиво е, сякаш пелин...
Под забрадка от черна тъга,
жали мама единия син.



© Димитър Никифоров Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Разбира се, че съм виждала мъже да косят трева с коса... и няма финес, а има много мъжко в това косене, мъжка сила, мъжка суровост, майсторство... но не и финес... сори
  • Ена, ти виждала ли си човек да коси, не с машина, а с коса?
    Ако си, би трябвало да знаеш за какво иде реч, има хора които просто мъчат косат, и други, които наистина я въртят с финес... но... всеки му според речника...
  • Харесах, много хубав стих!
    Малко ме смутиха думите "пръсти" (защо не четири пръста?)
    "финес" - стои някак изкуствено, сякаш само заради римата
    "столично"...
  • Благодаря ти, Боряна (не харесвам така наречената учтива форма)
    И, не, аз не отхвърлям, не съм фактор, а просто изказвам лично мнение, да, понякога съм краен, но то е само защото, поезията заслужава по-сериозно отношение, не че стиховете ти са несериозни, но за мен не са достатъчно издържани... Това е
  • Ани, както никой не е по-голям от хляба, така няма и по-големи от словото! Да, това с кожата е и мой показател и е мн верен, убедил съм се вече... а за свършването и цигарите, е, не на всякъде ми дават да пуша )
  • Благодаря ви, момичета!
    А що се касае до поезията - Тя няма нужда от коментари и оценки...
    Поезията е много интимно нещо, по-интимно дори от секса, ако мога да направя някаква аналогия
  • Съчувствам ...
  • Защо ги е страх хората да коментират не мога да разбера, а колко оценки има...
    Бодливо, но можещо нещо си ти.
    Не ме докосна този ти стих, преживях го...
    Стискам ти ръката, Митаче.
  • !!!
Propuestas
: ??:??