3 nov 2013, 19:42

Юмрук

  Poesía
951 0 9

Каква дружина бяхме само! -
четири пръсти свити в юмрук!
За палец ни служеше мама
и нямахме нужда от друг.

За празник и делник, за мъка,
за помен и сватба, за сбор.
По мамина светла заръка,
бяхме винаги онзи отбор:

дето плуга държеше без страх
и въртеше косите с финес.
На мотиките звънкия смях
още столично помня и днес...

Но животът е, казват, и псе,
и понякога хапе до кръв.
Мама мъката своя преде -
тънка нишка от пъпната връв...

На небето е брат ми сега
и горчиво е, сякаш пелин...
Под забрадка от черна тъга,
жали мама единия син.



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Никифоров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Разбира се, че съм виждала мъже да косят трева с коса... и няма финес, а има много мъжко в това косене, мъжка сила, мъжка суровост, майсторство... но не и финес... сори
  • Ена, ти виждала ли си човек да коси, не с машина, а с коса?
    Ако си, би трябвало да знаеш за какво иде реч, има хора които просто мъчат косат, и други, които наистина я въртят с финес... но... всеки му според речника...
  • Харесах, много хубав стих!
    Малко ме смутиха думите "пръсти" (защо не четири пръста?)
    "финес" - стои някак изкуствено, сякаш само заради римата
    "столично"...
  • Благодаря ти, Боряна (не харесвам така наречената учтива форма)
    И, не, аз не отхвърлям, не съм фактор, а просто изказвам лично мнение, да, понякога съм краен, но то е само защото, поезията заслужава по-сериозно отношение, не че стиховете ти са несериозни, но за мен не са достатъчно издържани... Това е
  • Ани, както никой не е по-голям от хляба, така няма и по-големи от словото! Да, това с кожата е и мой показател и е мн верен, убедил съм се вече... а за свършването и цигарите, е, не на всякъде ми дават да пуша )

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....