3.11.2013 г., 19:42

Юмрук

952 0 9

Каква дружина бяхме само! -
четири пръсти свити в юмрук!
За палец ни служеше мама
и нямахме нужда от друг.

За празник и делник, за мъка,
за помен и сватба, за сбор.
По мамина светла заръка,
бяхме винаги онзи отбор:

дето плуга държеше без страх
и въртеше косите с финес.
На мотиките звънкия смях
още столично помня и днес...

Но животът е, казват, и псе,
и понякога хапе до кръв.
Мама мъката своя преде -
тънка нишка от пъпната връв...

На небето е брат ми сега
и горчиво е, сякаш пелин...
Под забрадка от черна тъга,
жали мама единия син.



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Никифоров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Разбира се, че съм виждала мъже да косят трева с коса... и няма финес, а има много мъжко в това косене, мъжка сила, мъжка суровост, майсторство... но не и финес... сори
  • Ена, ти виждала ли си човек да коси, не с машина, а с коса?
    Ако си, би трябвало да знаеш за какво иде реч, има хора които просто мъчат косат, и други, които наистина я въртят с финес... но... всеки му според речника...
  • Харесах, много хубав стих!
    Малко ме смутиха думите "пръсти" (защо не четири пръста?)
    "финес" - стои някак изкуствено, сякаш само заради римата
    "столично"...
  • Благодаря ти, Боряна (не харесвам така наречената учтива форма)
    И, не, аз не отхвърлям, не съм фактор, а просто изказвам лично мнение, да, понякога съм краен, но то е само защото, поезията заслужава по-сериозно отношение, не че стиховете ти са несериозни, но за мен не са достатъчно издържани... Това е
  • Ани, както никой не е по-голям от хляба, така няма и по-големи от словото! Да, това с кожата е и мой показател и е мн верен, убедил съм се вече... а за свършването и цигарите, е, не на всякъде ми дават да пуша )

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...