Nov 3, 2013, 7:42 PM

Юмрук

  Poetry
953 0 9

Каква дружина бяхме само! -
четири пръсти свити в юмрук!
За палец ни служеше мама
и нямахме нужда от друг.

За празник и делник, за мъка,
за помен и сватба, за сбор.
По мамина светла заръка,
бяхме винаги онзи отбор:

дето плуга държеше без страх
и въртеше косите с финес.
На мотиките звънкия смях
още столично помня и днес...

Но животът е, казват, и псе,
и понякога хапе до кръв.
Мама мъката своя преде -
тънка нишка от пъпната връв...

На небето е брат ми сега
и горчиво е, сякаш пелин...
Под забрадка от черна тъга,
жали мама единия син.



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Никифоров All rights reserved.

Comments

Comments

  • Разбира се, че съм виждала мъже да косят трева с коса... и няма финес, а има много мъжко в това косене, мъжка сила, мъжка суровост, майсторство... но не и финес... сори
  • Ена, ти виждала ли си човек да коси, не с машина, а с коса?
    Ако си, би трябвало да знаеш за какво иде реч, има хора които просто мъчат косат, и други, които наистина я въртят с финес... но... всеки му според речника...
  • Харесах, много хубав стих!
    Малко ме смутиха думите "пръсти" (защо не четири пръста?)
    "финес" - стои някак изкуствено, сякаш само заради римата
    "столично"...
  • Благодаря ти, Боряна (не харесвам така наречената учтива форма)
    И, не, аз не отхвърлям, не съм фактор, а просто изказвам лично мнение, да, понякога съм краен, но то е само защото, поезията заслужава по-сериозно отношение, не че стиховете ти са несериозни, но за мен не са достатъчно издържани... Това е
  • Ани, както никой не е по-голям от хляба, така няма и по-големи от словото! Да, това с кожата е и мой показател и е мн верен, убедил съм се вече... а за свършването и цигарите, е, не на всякъде ми дават да пуша )

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...